1945 г., 24 октомври
Обнародвана е „Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за Висшето техническо училище. С изменението и допълнението му от 5 април 1945 г. „Държавното висше техническо училище в София получава наименование ДЪРЖАВНА ПОЛИТЕХНИКА със седалище в София. Наименованието ВТУ в заглавието и в правилниците и наредбите, съгласно закона за ВТУ, се променя и става Държавна политехника.
Държавната политехника има два факултета: Строителен и Машинен. Подготовката на тази съществена промяна за развитието на висшето техническо образование у нас започва с Постановление на Министерския съвет, взето на заседание от 27 септември 1945 г. (Протокол № 150). По предложение на министър-председателя, изпратено с доклад от 3 октомври 1945, е издаден Регентски указ № 237/17 10.1945 г. за обнародване на наредбата-закон.
1945 г., октомври
Избрано е ръководство на Държавната политехника с председател и ректор проф. инж. Васил Пеевски и проректор проф. арх. Станчо Белковски. Декан на Строителния факултет е проф. д-р Георги Брадистилов, а декан на Машинния факултет – доц. инж. Карл Славомиров. Представители на Машинния факултет са проф. инж. Борис Попов, проф. инж. Минчо Златев, доц. Саздо Иванов.
В този състав АС ръководи Държавната политехника до 2 май 1946 г. командированите и назначени преподаватели действуват като факултетски съвет.“
Съгласно предписанията на наредбата Висшето техническо училище в Русе се открива на 15 декември 1945, като учебната 1945/46 г. продължава съответно и през лятото на 1946 г., поради късното започване на първия семестър.
Лит. ДВ, бр. 268/26.11.1945 г.
1945 г., 26 ноември
Обнародвана е „Наредба-закон за учредяване на фонд „Постройка на сгради за Държавна политехника – София“, който има за цел изграждането и обзавеждането на необходимите сгради за всички факултети и отдели на Държавната политехника.
Проведени са успешни избори на редовни и извънредни професори и доценти от специални тричленни комисии с последващо одобрение от Академичния съвет на Държавната политехника. Сред тях са проф. Георги Ангелов, проф. Минчо Златев, проф. Ангел Балевски, проф. Григор Узунов, проф. Нанчо Нанчев, проф. Саздо Иванов, проф. Васил Геров, които днес наричаме първооснователи на българското висше техническо образование.
1946 г., 18 май
Министърът на народното просвещение Стоян Костурков издава Заповед № 2406. Въз основа на чл. 40 и чл. 64 от Закона за Държавната политехника и във връзка с решение на Академическия съвет от 3 април 1946 г. се регламентират практическите занятия на студентите – при строежи, фабрични заведения, силови централи, мини, учреждения и др. между 1 юли и 31 август в продължение най-малко на 6 седмици, със същата заповед се разрешава на студентите, завършили семестриално, да запишат още два семестъра, без да записват предмети, за да се явяват на единични изпити и да работят дипломната си работа. За всеки един такъв семестър студентите плащат „една половина от учебната семестриална такса.“
През 1949 г. в Машинния факултет са създадени 2 нови специалности:
Минно инженерство
Инженерна геология.
През 1951 г. Машинният факултет е разделен на 4 факултета:
Машинен (специалност Машинно инженерство),
Електротехнически (специалност Електроинженерство),
Минен (специалности Минно инженерство и Инженерна геология)
Факултет по индустриална химия (специалности Силикати и Органичен синтез).
1953 г.,10 юни
Президиумът на Народното събрание издава Указ 231 за разделяне на Държавната политехника на 4 самостоятелни ВУЗ.
Инженерно-строителен институт, в който влиза Строителният, Архитектурният, Геодезическият и Хидротехническият факултет;
Машинно-електротехнически институт (МЕИ), в който влиза Машинният и Електротехническият факултет;
Химико-технологически институт, в който влиза Факултетът по индустриална химия и
Минно-геоложки институт, в който влиза Минният факултет.